Тричленен състав на Върховния административен съд остави в сила Решение № 2697/20.09.2024 г. по дело № 452/2024 г. на Административен съд – Русе, образувано по жалба срещу Решение № 2153-17-35/18.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе.

С издадения административен акт е било отказано на жалбоподателя Е. К. увеличението на вече определената му пенсия за осигурителен стаж и възраст като самоосигуряващо се лице при данни за извършено годишно изравняване и внесени окончателни осигурителни вноски в законоустановения срок.

Според пенсионния орган при довнасянето на тези суми пенсионерът (чл.99, ал.1, т.1, б.“а“ КСО) трябва да информира отново ТП на НОИ – Русе, с което да представи новите доказателства за придобития по-висок размер на осигурителния доход преди датата на пенсионирането. Съдът напомня, че в този случай пенсията следва да бъде увеличена (чл.99, ал.2, т.1 КСО) от датата на представяне на доказателствата.

Твърдението на жалбоподателя, обаче е че в базата данни на НОИ вече е била налична информация за извършеното годишно изравняване и внасяне на окончателните осигурителни вноски. В тази връзка пенсионният орган е бил длъжен служебно, по собствена инициатива, (чл.99, ал. 1, т.2, б.“д“ от КСО и чл.41, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж) да извърши увеличение на отпуснатата пенсия и то считано от датата на нейното отпускане съгласно чл.99, ал.2, т.2 от КСО.

От приложените по делото доказателства става ясно, че жалбоподателят е изпълнил задълженията си на самоосигуряващо се лице в законово регламентираните срокове, като е довнесъл финансовата разлика след годишното изравняване на авансовите осигурителни вноски до окончателния размер на осигурителния доход за съответната година.

Съдът намира, че след изтичане на срока за довнасяне на годишната изравнителна вноска, пенсионните органи са разполагали по служебен път (предвид наличния информационен обмен между НАП и НОИ) с цялата необходима информация, въз основа на която са могли да установят, че след извършеното годишно изравняване и внесените окончателни осигурителни вноски, пенсията на жалбоподателя е била определена в по-нисък и поради това неправилен размер. В тази връзка пенсионните органи са били длъжни служебно, по собствена инициатива, да изменят влезлите в сила разпореждания за отпускане и преизчисляване на спорната пенсия като увеличат нейния размер от датата на отпускането ѝ.

С тези съображения Административен съд – Русе приема, че са налице основания за отмяна на Решението на Директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката на компетентния орган за ново произнасяне.

След подадена касационна жалба срещу съдебния акт на АдмС – Русе и разглеждане на делото, в средата на януари Върховният административен съд потвърди решението на Административен съд – Русе.